Има причина, свързана с човешката еволюция, поради която се страхуваме от тъмното
Като деца, всички сме изпитвали боязън от тъмното, пише Science Alert. Когато бяхме млади и по-безстрашни за избрани нещата, за които в този момент сме по-предпазливи, имаше нещо в мрачевина, което ни изправяше на нокти всяка вечер. В края на краищата, това е времето, когато чудовищата излизат на открито (или най-малко по този начин сме си представяли). Макар че е детинско да имаме вяра в това, страхът ни от тъмното е еволюционна линия, която сме наследили. Изследователите допускат, че този присъщ боязън идва от един интервал в човешката история, когато сме били надалеч от хищните същества, в които сме се трансформирали. Хората се трансформират в супер хищници едвам с появяването на технология, което не е толкоз от дълго време.
Преди софтуерния прогрес, нашите предшественици са били непрекъснато нащрек за хищници, които на драго сърце биха хапнали човешко месо. А още по-страшното било, че множеството от тези хищници ловували през нощта – време от денонощието, когато сме изключително уязвими, поради относително слабото ни зрение. Това значи, че е било жизненоважно за нашите предшественици да са в сигурност през нощта. С течение на годините, този боязън от тъмното става несъзнателен, а ние към момента го изпитваме и до през днешния ден под формата на леко безпокойствие.
Според едно изследване, направено от откриватели от Университета на Торонто в Канада през 2012 година, тази тревога не е паническа реакция. Вместо това, тя е нещо като едно мощно предусещане за боязън, което ни държи на щрек, при положение, че ни са постанова да се отбраняваме или бягаме от незнайното зло.
Страхът от тъмното е всъщност боязън от незнайното. Не можем да забележим какво има към нас и това ни побърква, тъй като въображението изпълва главата ни с най-лошите вероятни намерения. За античните хора, това са били лъвовете и други хищници, и в днешните огромни градове, това са незнайни чудовища. Ние сътворяваме чудовища, които да заемат мястото на едновремешните хищници. Чудесен образец за това са филмите на ужасите: положителните филми в никакъв случай не демонстрират непосредствено чудовището, тъй като въображението ни може да го обрисува в най-ужасните форми.
Въпреки, че механически нямаме потребност от този боязън, той към момента е тук. Тези черти нормално се предават от далечни родственици през вековете досега, в който са се вкоренили в душeвността ни. Така че, в случай че вие или някое дете се опасява от тъмното, не забравяйте, че в миналото това е било жизненоважна линия за оцеляване, с помощта на която нашите предшественици са останали живи. Това не ви прави страхливи, а просто прави тялото ви по-приспособено към закани и, затова, усилва възможностите за оцеляване.
